УРОКА  на  ДЖАК !

Урок по живот на цена от 310 лв.
Преподаващ – Джак
Ученик - Цветан Досев
За записвания е късно, преподавателят си продължи….
За едно куче говорим, ама няма да казвам, че е моето, защото преди много години, един стар ловец ми каза, че тези кучета не са наши, просто си ловуваме заедно, че всеки един излет, може да се приберем без тях, може да пострадат, от прасе, да се загубят, може да ги откраднат, или да пострадат от колега ловец, каза ми:
- Щом и днес ловният ти другар се е прибрал с теб вкъщи, радвай се, не се знае дали другият излет, няма да се прибереш без него.
Не е тайна, за голяма част от моите познати, че ловът ми е страст, от дете.Запалих се благодарение на татко. Той ходеше на лов и го гледах, как грее, отивайки, слушах историите за лов, и за дядо ми, който също е бил ловец, исках и аз, като него, нямах търпение да порасна. Децата на моята възраст мечтаеха да са лекари, инженери и много други, аз исках просто да бъда ловец. Бързо се изтърколи детството, и бях вече достатъчно голям, за да съм ловец и ходех с татко, но бързо разбрах, че за да посещаваш по-интересните места за лов, трябва или да си заможен човек, когото канят, заради контакти и други интереси, или да имаш хубаво куче, което да открива прасетата и заради него да те канят на лов.
Огледах се, бях на 20 години, не беше трудно, да си дам равносметка, че не съм така заможен човек, а толкова ми се ходеше на лов за прасета.....тогава реших, че ще взема куче, което ще стане добър откривател на прасета, и заради него, ще се отворят много възможности за лов по най-емоционални райони. Чаках го 2 години, нали съм голям философ, та реших, че искам куче от топ родители, ловци на прасета. Започнах да разпитвам, един, втори, трети, кой, как ловува, кой има най-големи успехи….и след няколко-месечни проучвания, статистиката и изводите ме бяха отвели в с. Славовица, където, към онова време имаше няколко легендарни кучета за прасета, търсих познати, да ме запознаят с техният собственик, за да си купя малко куче от негови родители. Периодично му досаждах, да проверявам, има ли малки….2 години го чаках този момент, през това време ми предлагаха кучета от други места, но си бях решил, ще взема от там, или няма да взема въобще.Спестявам много от историята, но бях студент, и бях казал на татко ми, че кучето струва 200 лв. човека му търсеше 300лв. обаче кой луд дава 300 лв. за куче, повечето искат подарък, или за 20 лв. Скоро всички щяха да ми се подиграват, че съм дал 300 лв. за малко куче, пък техните ги били взели без пари, или за символични 20 лв. Аз бях студент, и бях спестил 110 лв. от парите, които родителите ми даваха, та с колосалната, за мен сума от 300 лв. 200 от татко, защото мисля, че до толкова можех да го убедя да отпусне, за финансиране на ловните ни приключения плюс 100, които бях спестил и 10 лв. за гориво, отидох и фалирах , бях най-щастливият банкрутирал….сякаш бе вчера, когато го видях, един рошав, смотан, несъразмерен, моят нов другар. Толкова приятна тъпота имаше в погледа, возех го в колата и се чудех, как да го кръстя, всичките 300 лева седяха и ме гледаха, вече бяха оживели, сигурно се чувстваше, като отвлечен, какво ли му е било, някакъв непознат идва и го взема, от мястото, което до онзи момент му е дом…..сега си мисля, леле…ако мен ме вземе някой от родителите ми и домът ми, колко би ми се свило сърцето. Ама не, гледаше ме тая мастия с космическо доверие и доброта, а аз си мислех, ще те кръстя Джак, защото ако не стане добър ловец от теб, ще си разбия една бутилка Джак Даниелс в главата проста, за дето всичките пари си дадох, за теб.
И така вече инвестицията ни си имаше име - Джак. Пътувах и нямах представа, колко приключения ни чакат, заедно…..толкова пъти му бях ядосан, защото не е тръгнал с прасета, а с друг дивеч, пък аз исках да гони само прасета, толкова пъти ме болеше, като хората ми го обиждаха, че не гонел, каквото трябва, не се връщал и, какво ли не. Всеки път обаче, когато се прибираше, вечер късно, или пък на другият ден, след незнайни приключения, така ми се радваше и се опитваше да ми разкаже, къде е бил, какво е видял, а аз си го прибирах, галейки го, не губих вяра в него, казвах му, нищо де, ще се научиш и му прощавах, за дето не е подгонил прасе, а някоя глуповата сърна, или хищник, вървях с него и му говорех, питах го защо си хаби енергията и ги гони тези „кози и койоти“ казвах му, че е глупав, като ято сърни, а той доволен ме гледаше и вървяхме изморени заедно, ама винаги ЗАЕДНО…..само той си знае, къде е стигал и как се е връщал, но винаги намираше пътят към мен ! Колко ли пъти е гонил, прасета без да го чуваме и знаем, къде е, колко ли пъти му се е искало да сме пред него, за да ги спрем и той да се появи доволен, че ето намерил е, каквото търсим, но докато ние сме го мислели, за загубен, той сигурно нас мислеше, за загубени, понеже не сме там, където той изкарва животните, а докато го нямаше, всякакви мисли прелитаха през главата ми. Мислех за думите на онзи ловец, че тези кучета не са наши. Всяко пускане, може да ни е последна среща с тях. Тъпото куче, ме беше научило да го обичам, научи ме и на лов, научи се и той да гони прасета с времето. Всъщност той винаги си ги е гонел, но в началото хабеше и много енергия за други животни, и с времето демонстрираше все по-често това, за което бях инвестирал всичките си пари, да открива и преследва диви прасета. Той бе причината с дългите си гонки, да търся начин за проследяване, за да се намираме по-лесно. Толкова отдавна беше, имам усещането, че интернета беше на dail up система, за онези от вас, който нямат идея ( ебаси бавният интернет е dail-up ). Така една вечер, ровейки в нета, попадах на Garmin GPS уреди за проследяване, още докато четях и си представях, колко много възможности има това, да покаже работата на животното ти, да видиш пътеките на животните, да го прибираш навреме след лов, дори да го спасиш, ако е ранено, или да го изчакаш на някое шосе, ако се е засилило, към асфалт, за да не го удари кола. Годината беше вече 2007/8-ма. Споделяйки идеята си, за GPS следене на куче, събрах повече подигравки от старите ловци, от момента, в който бяха разбрали, че съм дал 300 лв. за малко куче. Почнаха различни експерти, да ми обясняват, че което си куче не му трябвал GPS, то си знаело, щели сме да му сложим и пушка и камера и ние да си седим на село, бая подигравки си отнесох. Докато хората се забавляваха с идеята ми, аз виждах само плюсове в нея, пък и си мислех, колко хубаво би било да си прибирам Джак, да тръгвам навреме след края на излета, а не по тъмно мокър, премръзнал, без глас, от силното и многократно повтаряне на името му, в надежда да се отзове и прибере по-рано днес. Убеден съм, че в онези гори, дърветата още помнят гласът ми и неговото име - Джак, голямо викане и чакане падаше. Та споделяйки идеята си за GPS-и навсякъде събирах културно количество подигравки, но на човекът, от когото си купих кучето му се видя добра идея…това бяха първите уреди, които внесохме, той инвестира, а батко ми пусна поръчката в далечната 2008/9-та. Около година по-късно успях да купя и за себе си, и постепенно подигравките преминаха в „искам и аз, купи и на мене“ Години по-късно започнаха да ги предлагат и в България, където пък станах един от дилърите и днес се храня с това, та споделям ви, че днес имам 310 лв. в джоба си, защото преди 14 години си ги дадох всичките за едно куче. Куче, което освен, че ми показваше къде има прасета в гората, ме научи да обичам, научи ме и да съм, може би по-добър, със сигурност ме направи по-добър ловец, подари ми безобразно много уникални моменти, и в замяна никога не поиска нищо, беше до мен, когато се влюбвах, когато оставах сам, когато срещах приятели, когато виждах предатели……… куче, което знаеше, че където и да отиде, аз ще го чакам, а аз знаех, че то ще се прибере при мен, за да вървим изморени и премръзнали заедно. Куче, което никога не ми изръмжа и не ме захапа, дори и когато не бях добър с него, той ме буташе с лапа…пиша това и си мисля, че за да си добър с хората и да обичаш……трябва да си Куче, Джак ме научи. Трябва да си Джак в този живот, Мамка му! Мисля си, добре, че фалирах преди 14 години и си дадох всичките 310 лв. защото днес с тях съм платил, толкова хубави мигове и радост, толкова уроци и пъстри емоции, благодарение на тях днес и прехрана имам, и когато чуя някой „ловец“ да казва: Аз пари за куче не давам. Мисля си, след 14 години, той едва ли ще има 310 лв. мисля си, че няма да е имал и хилядна от уроците, за тази цена……..
Днес Джак е на 14 години и три месеца, днес той продължи…………, но за разлика от лововете, в които аз го чакам, да се прибере, Джак отиде, и ще ме чака той…… От сега ми се къса сърцето, освен уроците по живот, той ми остави синове и внуци, които ме гледат с неговите очи…..той не ме предаде, аз не го продадох, когато за него ми предлагаха различни суми. А бях все така „фалирал“ студент……и докато го чаках и ловувах с него, по пътят си разбрах, че ценни хора в живота ми ще останат онези, който бяха до мен, когато имах само един Джак, че повече за мен, от него, са направили само родителите ми, срещах толкова различни хора и ловувах по уникални места. От Джак научих адски много за природата и още повече за хората !
Бях прав преди 16 години, когато реших, че да ходиш на най-яките места, за да ловуваш, трябва да си, или много богат, или да си още по-богат с куче, като Джак….и днес, с влажни очи, малко разбито сърце и лека усмивка, съм благодарен преди всичко на баща ми, че инвестира в това проклето куче, което ни научи на толкова много…..

П.С. За да си добър и да обичаш в този живот, трябва да си „Куче“

Цветан Досев…..за една инвестиция, един урок с продължение 14 години, и един Джак !

Наслука……..